14 Но той не рачи да послуша гласа й; и понеже бе по-як от нея, насили я, и лежа с нея.
15 Тогаз Амнон я възненавидя с ненавист много голяма, щото ненавистта с която я възненавидя бе по-голяма от любовта с която я бе възлюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.
16 А тя му рече: Няма причина: това зло дето да ме изпъдиш е по-голямо от другото което ми стори. Но той не рачи да я послуша.
17 И викна момъка който му слугуваше и рече: Отпрати сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.
18 И тя бе облечена с пъстра дреха; защото царските дъщери, девиците, с таквиз дрехи се обличаха. И извади я вън слугата му та заключи вратата след нея.
19 Тогаз Тамар взе пепел на главата си, и раздра пъстрата дреха която бе на нея, и като тури ръцете си на главата си, отхождаше, вървеше, и викаше.
20 И рече й Авесалом брат й: Амнон ли брат ти се сходи с тебе? Но мълчи сега, сестро моя: брат ти е; не оскърбявай сърдцето си за това нещо. И тъй, Тамар седеше като вдовица в дома на брата си Авесалома.