7 И, ето, станаха всичките роднини против рабинята ти та рекоха: Предай оногози който удари брата си за да го умъртвим за живота на брата му когото уби, и да изтребим купно наследника; и така ще угасят въглена който ми е останал та да не оставят на мъжа ми име нито остатък по лицето на земята.
8 И рече царят на жената: Иди в дома си, а аз ще заповядам за тебе.
9 И рече Текойката жена на царя: Господарю мой царю, нека е на мене беззаконието, и на отеческия ми дом; а царят и престолът му да са неповинни.
10 И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене; и няма вече да те докачи.
11 И тя рече: Нека помене, моля, царят Господа Бога своего, и нека не остави да се умножат отмъстителите на кръвта за изтребление и да погубят сина ми. А той рече: Жив Господ, нито един косъм на сина ти не ще падне на земята.
12 Тогаз рече жената: Нека говори, моля, рабинята ти слово на господаря си царя. И рече: Говори.
13 И рече жената: Защо си помислил ти таквоз нещо против Божиите люде? понеже царят говори това като повинен человек когато царят не възвращава заточения си.