17 И излезе царят, и всичките люде след него, и застанаха на едно място далеч.
18 И всичките му слуги вървяха близу до него; и всичките Херетци, и всичките Фелетци, и всичките Гетци, шестстотин мъже, които дойдоха след него от Гет, вървяха пред царя.
19 Тогаз рече царят на Итая Гетеца: Защо идеш и ти си нас? върни се ти обитавай с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.
20 Вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога: ти се върни, вземи още и братята си: милост и истина с тебе!
21 А Итай отговори на царя и рече: Жив Господ, и жив господарят ми царят, дето и да е господарят ми царят, или в смърт или в живот, непременно там ще бъде и рабът ти.
22 И рече Давид на Итая: Ела та премини. И премина Итай Гетецът, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.
23 А всичкото място плачеше с голям глас; и преминаваха всичките люде, премина и царят потока Кедрон; и всичките люде преминаха през пътя на пустинята.