11 И рече Давид на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из утробата ми иска живота ми, колко повече сега този Вениаминец! Оставете го, нека кълне, защото Господ му заповяда.
12 Нека пригледа Господ оскърблението ми, и ми въздаде Господ добро вместо клетвата на тогова днес.
13 И вървеше Давид и мъжете му по пътя; а Семей вървеше покрай гората срещу него та кълнеше като вървеше, и хвърляше камене на него; и прашеше с пръст.
14 И дойде царят и всичките люде що бяха с него, уморени, та си починаха там.
15 А Авесалом, и всичките люде, и Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него.
16 И когато дойде при Авесалома Хусай Архиецаът, приятелят Давидов, рече Хусай на Авесалома: Да е жив царят, да е жив царят!
17 А Авесалом рече на Хусая: Тая ли е милостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?