8 Върна ти Господ всичката кръв на Сауловия дом вместо когото се възцари ти, и предаде Господ царството в ръката на Авесалома сина ти; и, ето, ти се хвана в злото си, защото си мъж кръвник.
9 Тогаз Ависей Саруинът син рече на царя: Защо това мъртво псе да кълне господаря ми царя? остави, моля, да премина и да му отсека главата.
10 А царят рече? Що има между мене и вас, синове Саруини? Нека кълне, защото Господ му рече: Прокълни Давида. а кой ще рече: Защо направи ти така?
11 И рече Давид на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из утробата ми иска живота ми, колко повече сега този Вениаминец! Оставете го, нека кълне, защото Господ му заповяда.
12 Нека пригледа Господ оскърблението ми, и ми въздаде Господ добро вместо клетвата на тогова днес.
13 И вървеше Давид и мъжете му по пътя; а Семей вървеше покрай гората срещу него та кълнеше като вървеше, и хвърляше камене на него; и прашеше с пръст.
14 И дойде царят и всичките люде що бяха с него, уморени, та си починаха там.