5 И заповяда царят на Иоава и на Ависея и на Итая и рече: Пощадете ми отрока Авесалома. И всичките люде чуха когато царят заповядваше на всичките князове за Авесалома.
6 И тъй, излязоха людете в полето против Израиля; и сражението стана в дъбравата Ефрем.
7 И разбиха се там Израилевите люде от Давидовите раби; и стана там в онзи ден съкрушение голямо, до двадесет тисящи;
8 защото сражението стана там разсеяно по лицето на всичкото място и дъбравата пояде повече люде отколкото пояде ножът в онзи ден.
9 И срещна Авесалом Давидовите раби. И седеше Авесалом на мъска; и влезе мъската под гъстите ветви на един голям теревинт, и хвана се главата му в теревинта, та увисна между небето и земята; и мъската измина под него.
10 И като видя един мъж, извести на Иоава и рече: Ето, видят Авесалома че висеше на теревинт.
11 И рече Иоав на мъжа който му извести: И, ето, ти го видя, а защо го не удари там на земята? и аз бих ти дал десет сребърни сикли и един пояс.