17 И стана сражението много жестоко в онзи ден; и Авенир и Израилевите мъже се победиха от Давидовите раби.
18 И там бяха тримата Саруини синове, Йоав и Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като една от полските сърни.
19 И погна Асаил след Авенира; и като тичаше не свърна ни на дясно ни на ляво от след Авенира.
20 И погледна Авенир отзад си и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.
21 И рече му Авенир: Свърни ти на дясно или на ляво та хвани някого от момците, и вземи за себе си всеоръжието му. Но не рачи Асаил да свърне от след него.
22 И пак рече Авенир Асаилу: Върни се от след мене: защо да те ударя до земята? как ще дигна тогаз лицето си към Йоава брата ти?
23 Но не рачи да се върне; за това го порази Авенир със задното на копието си в корема, и излезе копието от заднините му; и падна там и умря на самото място. И колкото дохождаха на мястото дето падна та умря Асаил спираха се.