22 И пак рече Авенир Асаилу: Върни се от след мене: защо да те ударя до земята? как ще дигна тогаз лицето си към Йоава брата ти?
23 Но не рачи да се върне; за това го порази Авенир със задното на копието си в корема, и излезе копието от заднините му; и падна там и умря на самото място. И колкото дохождаха на мястото дето падна та умря Асаил спираха се.
24 А Йоав и Ависей гонеха след Авенира; и слънцето захождаше когато те дойдоха до хълма Ама, който е срещу Гия, при пътя на Гаваонската пустиня.
25 И събраха се Вениаминовите синове отдир Авенира, и станаха едно тяло, и застанаха на върха на един хълм.
26 Тогаз Авенир извика към Иоава и рече: Ще пояжда ли непрестанно мечът? не знаеш ли че сетнината ще бъде горчива? и до кога на щеш да заповядаш на людете да се върнат от да гонят братята си?
27 И рече Иоав: Жив Бог, ако не би говорил ти, непременно тогаз людете щяха да възлязат в зори, всеки от гонението на брата си.
28 И възтръби Иоав с тръбата, та застанаха всичките люде, и не гонеха вече след Израиля нито се биеха вече.