2 И повикна царят Гавонците та им рече, (а Гаваонците не бяха от Израилевите синове, но от останалите Аморейци; и Израилевите синове бяха им се заклели; а Саул поиска да ги умъртви от ревността си към Израилевите и Юдините синове,-)
3 Давид прочее рече на Гаваонците: Що да ви направя? и с какво да направя умилостивение за да благословите наследието Господне?
4 А Гаваонците му рекоха: Ние нито за сребро нито за злато работа имаме със Саула или с дома му, нито искаме да умъртвиш за нас человек от Израил. И рече: Каквото речете ще ви направя.
5 И отговориха на царя: На человека който ни погуби, и който ухитри да ни изтреби щото да не съществуваме в никой от пределите на Израил,
6 нека се предадат нам седем человеци от синовете му, и ще ги обесим пред Господа в Гавая града на Саула избрания Господен. И рече царят: Аз ще ги предам.
7 Мемфивостея, обаче, сина на Ионатана Сауловия син, пожали царят заради клетвата Господня помежду им, между Давида и Ионатана Сауловия син.
8 И взе царят двамата синове на Ресфа дъщерята на Аия, които роди Саулу, Армония и Мемфивостея, и петимата синове на Михала дъщерята на Саула, които роди на Адриила Верзелаевия син Меолатянина,