10 И като изброи людете Давид удари го сърдцето му. И рече Давид Господу: Съгреших тежко като сторих това нещо; и сега, моля ти се, Господи, отнеми беззаконието на раба си, защото направих голяма глупост.
11 И като стана Давид на утринта, биде словото Господне към Гада пророка, гледача Давидов, и рече:
12 Иди та кажи Давиду: Така говори Господ: Три неща ти представям аз: избери си едно от тях, и ще ти го направя.
13 Дойде прочее Гад при Давида та му извести и рече му: Да ли осем години глад да нападне на тебе по земята ти? или три месеци да бягаш от враговете си, и да те гонят? или три дни да е мор в земята ти? Размисли сега та виж кой ответ ще нося на оногоз който ме е пратил.
14 И рече Давид Гаду: Тясно ми е много: нека прочее паднем в ръката на Господа, (защото са много милостите му,) а в ръка на человека да не падна.
15 И тъй, прати Господ мор в Израил от сутринта дори до определеното време; и умряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет тисящи мъже.
16 И когато ангелът простря ръката си против Ерусалим за да го погуби; разкая се Господ за злото, и рече на ангела който правеше погублението в людете: Стига вече: тегли ръката си. А ангелът Господен бе близу при гумното на Орна Иевусеца.