14 И рече Давид Гаду: Тясно ми е много: нека прочее паднем в ръката на Господа, (защото са много милостите му,) а в ръка на человека да не падна.
15 И тъй, прати Господ мор в Израил от сутринта дори до определеното време; и умряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет тисящи мъже.
16 И когато ангелът простря ръката си против Ерусалим за да го погуби; разкая се Господ за злото, и рече на ангела който правеше погублението в людете: Стига вече: тегли ръката си. А ангелът Господен бе близу при гумното на Орна Иевусеца.
17 И говори Давид Господу когато видя ангела който поразяваше людете, и рече: Ето, аз съгреших, и аз беззаконие сторих; но тези овци що са сторили? На мене прочее нека е ръката ти, и на дома на отца ми.
18 И дойде Гад в онзи ден при Давида та му рече: Възлез, постави олтар Господу в гумното на Орна Иевусеца.
19 И възлезе Давид според словото Гадово, както заповяда Господ.
20 И погледна Орна и видя царя и рабите му че идат към него; и излезе Орна та се поклона на царя с лице до земята.