28 И след това, като чу Давид, рече: Неповинен съм аз и царството ми пред Господа в век от кръвта на Авенира сина Нирова.
29 И нека остане на Иоавовата глава и на всичкия му бащин дом; и да не оскудее от Иоавовия дом такъв който има семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или лишен от хляб.
30 Така Иоав и Ависей брат му убиха Авенира, защото бе убил Асаила брата им у Гаваон в сражението.
31 И рече Давид на Иоава и на всичките люде които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид идеше след носилото.
32 И погребоха Авенира в Хеврон; и възвиси царят гласа си и плака над Авенировия гроб; и всичките люде плакаха.
33 И плака царят на Авенира и рече: - Умря ли Авенир както умира безумен?
34 Ръцете ти не се вързаха, Нито нозете ти се туриха в железа. Ти падна както пада някой Пред синовете на неправдата. И всичките люде плакаха пак над него.