31 И рече Давид на Иоава и на всичките люде които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид идеше след носилото.
32 И погребоха Авенира в Хеврон; и възвиси царят гласа си и плака над Авенировия гроб; и всичките люде плакаха.
33 И плака царят на Авенира и рече: - Умря ли Авенир както умира безумен?
34 Ръцете ти не се вързаха, Нито нозете ти се туриха в железа. Ти падна както пада някой Пред синовете на неправдата. И всичките люде плакаха пак над него.
35 И дойдоха сетне всичките люде за да предумат Давида да яде хляб като беше още ден; но Давид се закле и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако вкуся хляб или какво-годе нещо преди да зайде слънцето.
36 И научиха това всичките люде, и угодно им биде; както беше угодно на всичките люде всичко което правеше царят.
37 Защото всичките люде и всичкий Израил познаха в онзи ден че не беше от царя да се умъртви Авенир Нировий син.