33 И плака царят на Авенира и рече: - Умря ли Авенир както умира безумен?
34 Ръцете ти не се вързаха, Нито нозете ти се туриха в железа. Ти падна както пада някой Пред синовете на неправдата. И всичките люде плакаха пак над него.
35 И дойдоха сетне всичките люде за да предумат Давида да яде хляб като беше още ден; но Давид се закле и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако вкуся хляб или какво-годе нещо преди да зайде слънцето.
36 И научиха това всичките люде, и угодно им биде; както беше угодно на всичките люде всичко което правеше царят.
37 Защото всичките люде и всичкий Израил познаха в онзи ден че не беше от царя да се умъртви Авенир Нировий син.
38 И рече царят на рабите си: Не знаете ли че войвода велик падна този ден в Израил?
39 А аз съм днес слаб, ако и да съм помазан цар; и тези мъже Саруините синове много са жестоки за мене: Господ ще направи въздаяние на делателя на злината според злината му.