5 Иди та кажи на раба ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще ми съградиш дом за да обитавам?
6 Защото не обитах в дом от който ден възведох Израилевите синове от Египет дори до този ден, но ходех в шатър и в скиния.
7 Всякъде дето ходих с всичките Израилеви синове, говорих ли някога някому от Израилевите племена, на когото заповядах да пасе людете ми Израиля, да кажа: Защо ми не съградихте кедров дом?
8 Сега прочее така ще речеш на раба ми Давида: Така говори Господ Саваот: Аз те взех от оградата, от подир стадото, за да си вожд над людете ми, над Израиля;
9 и с тебе бях всякъде дето ходи ти, и изтребих всичките ти врагове от пред тебе, и направих те именит според името на големите които са на земята.
10 И ще определя място за людете си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на свое особно място, и няма да се преместят вече; и синовете на неправдата няма да ги притесняват вече както по-напред,
11 и както от дните в които поставих съдии над людете си Израиля; и ще те успокоя от всичките ти врагове. Господ ти още възвещава че Господ ще ти съгради дом.