1 А цар Давид бе стар, преминал на възраст; и покриваха го с дрехи, но не се стоплюваше.
2 И рекоха му рабите му: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица, за да предстоява пред царя, и да му пригодява, и да спи в недрото му, за да се топли господарят ни царят.
3 И търсиха по всичките предели на Израил девица красна, и намериха Ависага Сунамянката, и доведоха я при царя.
4 А девицата бе много красна, и пригодяваше на царя, и слугуваше му; но царят не я позна.
5 Тогаз Адония синът на Аггита надигна се в себе си и каза: Аз ще царувам; и приготви си колесници и конници, и петдесет мъже за да тичат пред него.
6 И отец му не беше го огорчавал никога да каже: Защо струваш ти това? А той беше и много хубавец на глед; и майка му го беше родила след Авесалома.
7 И сдума се с Иоава Саруиния син и с Авиатара свещеника; и те последваха Адония и помагаха му.
8 Но Садок свещеникът, и Ванаия Иодаевът син, и Натан пророкът и Семей, и Реий, и силните Давидови не бяха с Адония.
9 И закла Адония овци, и говеда, и огоени телци при камика на Зоелет, който е при източника Рогил, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдини мъже царските слуги.
10 Натана обаче пророка, и Ванаия, и силните, и Соломона брата си не покани.
11 И говори Натан на Витсавее Соломоновата майка и рече: Не чу ли ти че се въцари Адония Агитинът син? и господарят ни Давид не знае това.
12 Сега прочее ела, моля, да ти дам съвет, за да избавиш живота си и живота на сина си Соломона.
13 Иди та влез при цар Давида и речи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на рабинята си и каза: Соломон син ти ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми? Защо прочее се въцари Адония?
14 Ето, ти още като говориш там с царя, ще дойда и аз след тебе и ще допълня думите ти.
15 И влезе Витсавее при царя в ложницата; а царят беше много стар; и Ависага Сунамянката слугуваше на царя.
16 И преклони се Витсавее та се поклони на царя. И царят рече: Що имаш?
17 А тя му рече: Господарю мой, ти се закле в Гспода Бога твоего на рабинята си и каза: Соломон син ти ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми.
18 Но сега, ето, Адония се въцари; и ти сега, господарю мой царю, не знаеш това.
19 И закла говеда, и огоени телци, и овци с изобилие, и покани всичките царски синове, и Авиатара свещеника, и Иоава, военачалника; раба ти обаче Соломона не покани.
20 Но на тебе, господарю мой царю, на тебе гледат очите на всичкия Израил да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя след него.
21 Ако ли не, когато господарят ми царят заспи с отците си, аз и син ми Соломон виновни ще се считаме.
22 И, ето, доде още говореше тя с царя, дойде и Натан пророкът.
23 И известиха на царя и рекоха: Ето Натан пророка. И като влезе той пред царя, поклони се на царя с лице до земята.
24 И рече Натан: Господарю мой царю, рекъл ли си ти: Адония ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми?
25 Защото той слезе днес та закла говеда, и огоени телци, и овци изобилно, и покани всичките царски синове, и войводите, и Авиатара свещеника; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да е жив цар Адония!
26 А мене, мене раба ти, и Садока свещеника, и Ванаия Иодаевия син, и Соломона раба ти не покани.
27 От господаря ми царя ли стана това нещо, и не си обявил ти на раба си кой ще седне на престола на господаря ми царя след него?
28 И отговори цар Давид и рече: Повикайте ми Витсавее. И влезе при царя та застана пред царя.
29 И закле се царят и рече: Жив Господ който избави душата ми от всичко утеснение,
30 непременно, както ти се заклех в Господа Бога Израилева и рекох че Соломон син те ще се въцари след мене, и той ще седне вместо мене на престола ми, така ще направя в този ден.
31 Тогаз Витсавее наведе се с лицето до земята та се поклони на царя, и рече: Да е жив господарят ми цар Давид в век.
32 И рече цар Давид: Повикайте ми Садока свещеника, и Натана пророка, и Ванаия Иодаевия син. И дойдоха пред царя.
33 И рече им царят: Вземете с себе си рабите на вашия господар та турете Соломона сина ми да седне на мъската ми, и низведете го в Гион;
34 и нека го помажат там Садок свещеникът и Натан пророкът за цар над Израиля; и затръбете с тръбата и речете: Да е жив цар Соломон!
35 Тогаз ще възлезете след него да дойде и да седне на престола ми; и той ще царува вместо мене, и нему заповядах да е княз над Израиля и над Юда.
36 И отговори Ванаия Иодаевът син на царя и рече: Амин! Господ Бог на господаря ми царя така нека заповяда.
37 Както биде Господ с господаря ми царя, така да е и с Соломона, и да увеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давида.
38 Тогаз слезе Садок свещеникът, и Натан пророкът, и Ванаия Иодаевът син, и Херетците, и Фелетците та туриха Соломона на мъската на цар Давида, и доведоха го в Гион.
39 И взе Садок свещеникът рога с елея от скинията та помаза Соломона. И възтръбиха с тръбата; и рекоха всичките люде: Да е жив цар Соломон!
40 И възлязоха всичките люде след него; и свиреха людете с свирки, и веселеха се с голямо веселие, и земята се разсядаше от гласовете им.
41 И чу Адония и всичките му поканени като свършиха да ядат. И когато чу Иоав тръбния глас рече: Какъв е този глас от глъч в града?
42 Като още говореше, ето, Ионатан синът на Авиатара свещеника дойде, и рече Адония: Влез, защото ти си храбър мъж, и носиш добри вести.
43 И отговори Ионатан и рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;
44 и проводи с него царят Садока свещеника, и Натана пророка, и Ванаия Иодаевия син, и Херетците, и Фелетците, та го туриха на царската мъска;
45 и помазаха го Садок свещеникът и Натан пророкът в Гион за цар; и възлязоха от там веселяще се, и градът екна. Този е гласът който чухте.
46 Още и Соломон седна на царския престол.
47 И влязоха даже слугите на царя да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да осветли името на Соломона повече от твоето име, и да увеличи престола му повече от твоя престол; и поклони се царят върху одъра.
48 И рече още царят така: Благословен Господ Бог Израилев който ми даде днес наследник седнал на престола ми, и очите ми видят това.
49 Тогаз всичките поканени които бяха с Адония уплашиха се, и станаха та си отидоха всеки в пътя си.
50 А Адония се уплаши от Соломоновото лице, и стана та отиде и се хвана за роговете на олтаря.
51 И известиха на Соломона и рекоха: Ето, Адония се бои от цар Соломона, и, ето, хвана се за роговете на олтаря и говори: Нека ми се закълне днес цар Соломон че не ще да умъртви раба си с меч.
52 И рече Соломон: Ако бъде добър мъж, нито един косъм от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.
53 И проводи цар Соломон, та го сведоха от олтаря; и дойде та се поклони на цар Соломона; и рече му Соломон: Иди в дома си.