1 А Соломон направи сватовство с Фараона Египетския цар, и взе дъщерята на Фараона; и доведе я в Давидовия град доде свърши съграждането на дома си, и на дома Господен, и на стената около Ерусалим.
2 Но людете жъртвуваха на високите места, понеже до онези дни нямаше дом съграден на името Господне.
3 И възлюби Соломон Господа, и ходеше в повеленията на отца си Давида; само жъртвуваше и кадеше на високите места.
4 И отиде царят в Гаваон за да принесе жъртва там; защото той бе голямото високо място: тисяща всесъжения принесе Соломон на онзи олтар.
5 А Господ се яви в Гаваон Соломону в сън през нощ; и рече Бог: Искай що да ти дам.
6 А Соломон рече: Ти направи голяма милост на раба си Давида отца ми, понеже ходи пред тебе с истина, и с правда, и с сърдечна правота с тебе; и ти за него упази тази голяма милост, и даде му син да седне на престола му както този ден.
7 И сега, Господи Боже мой, ти направи раба си цар вместо Давида отца ми; и аз съм момче малко; не зная как да излизам и да влизам.
8 И рабът ти е вред твоите люде които си ти избрал, люде много които от множеството не могат да се изброят нито да се сметнат.
9 Дай прочее на раба си сърдце разумно за да съди людете ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди този голям твой народ?
10 И угодно биде това слово Господу, че Соломон поиска това нещо.
11 И рече му Бог: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си много дни, и не поиска за себе си богатство, и не поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разумяваш съд,
12 ето, направих според словото ти: ето, дадох ти сърдце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен тебе, нито подир тебе ще възстане подобен тебе.
13 А още ти дадох каквото не си искал, и богатство и слава, щото между царете не ще да има подобен тебе в всичките ти дни.
14 И ако ходиш в пътищата ми, и пазиш повеленията ми и заповедите ми, както ходи отец ти Давид, тогаз ще продължа дните ти.
15 И събуди се Соломон; и, ето, бе съновидение. И дойде в Ерусалим, и застана пред ковчега на завета Господен, и принесе всесъжения, и направи примирителни приношения, и направи пир на всичките си раби.
16 Тогаз дойдоха при царя две жени блудници та застанаха пред него.
17 И рече едната жена: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и родих като живеех в къщата с нея.
18 А в третия ден откак родих аз роди и тази жена; и живеехме заедно: нямаше чужденец с нас в къщата; само ние двете бяхме в къщата.
19 И през нощта умира синът на тази жена, понеже легнала върх него.
20 А тя като станала в полунощ взела сина ми от до мене, като спеше рабинята ти, та го турила в лоното си, а сина си мъртвия турила на лоното ми.
21 И като станах на утринта за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта като го съгледах, ето, не бе син ми когото родих.
22 А другата жена рече: Не; но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тя рече: Не; но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.
23 И рече царят: Едната казва: Този живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не; но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.
24 И рече царят: Донесете ми нож. И донесоха ножа пред царя.
25 И рече царят: Разделете на две живото дете та дайте половината на едната и половината на другата.
26 Тогаз онази жена на която беше живият син говори на царя (защото утробата й я заболя за сина й) и рече: О, господарю мой! дай й живото дете, и недей го умъртвява. А другата рече: Нито мое да е, нито твое: разделете го.
27 Тогаз отговори царят и рече: Дайте на тази живото дете, и недейте го умъртвява: тя е майка му.
28 И чу всичкий Израил за съда който царят съди; и уплашиха се от царя, защото видяха че мъдрост Божия бе в него за да прави съд.