1 Тогаз събра Соломон при себе си в Ерусалим старейшините Израилеви, и всичките началници на племената, началниците на отечествията на Израилевите синове, за да възнесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, който е Сион.
2 И събраха се всичките Израилеви мъже при цар Соломона на праздника в месец Етаним, който е седмий месец.
3 И дойдоха всичките старейшини Израилеви; и свещениците дигнаха ковчега.
4 И възнесоха ковчега Господен, и скинията на събранието, и всичките свети съсъди които бяха в скинията: свещениците и Левитите ги възнесоха.
5 И цар Соломон и всичкото събрание на Израиля които се бяха събрали при него бяха с него пред ковчега, и жъртвуваха овци о говеда толкоз много щото не бе възможно да се сметнат и да се изброят.
6 И внесоха свещениците ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на дома, в светая светих, от доле под крилата на херувимите.
7 Защото херувимите бяха разпрострели крила над мястото на ковчега, и херувимите покриваха ковчега и върлините му отгоре.
8 И изтеглиха върлините, та се виждаха краищата на върлините от светото място пред давира, но извън не се виждаха; и там са дори до днес.
9 Нямаше в ковчега друго освен двете каменни плочи които Мойсей положи там в Хорив, дето Господ направи завет с Израилевите синове когато излязоха из Египетската земя.
10 И като излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни дома Господен;
11 и не можаха свещениците да застанат за да служат от облака, защото славата Господня изпълни дома Господен.
12 Тогаз говори Соломон: Господ рече че ще обитава в мрак:
13 съградих ти дом за обитание, място за да обитаваш вечно.
14 И обърна царят лицето си та благослови всичкото Израилево събрание; и всичкото Израилево събрание стоеше.
15 И рече: Благословен Господ Бог Израилев който свърши чрез ръката си онова което говори с устата си на Давида отца ми и рече:
16 От който ден изведох людете си Израиля из Египет не избрах от всичките Израилеви племена ни един град за да се съгради дом щото да е името ми там; но избрах Давида за да е над людете ми Израиля.
17 И дойде в сърдцето на Давида отца ми да съгради дом на името на Господа Бога Израилева.
18 Но Господ рече на Давида отца ми: Понеже дойде в сърдцето ти да съградиш дом на името ми, добре си направил че е дошло това в сърдцето ти.
19 Ти обаче няма да съградиш дома; но син ти който ще излезе из чреслата ти, той ще съгради дома на името ми.
20 Господ прочее изпълни словото си което говори; и аз възстанах вместо Давида отца си, и седнах на Израилевия престол както говори Господ, и съградих дома на името на Господа Бога Израилева.
21 И приготвих там място за ковчега, в който е заветът Господен когото направи с отците ни когато ги изведе из Египетската земя.
22 И застана Соломон пред олтаря Господен, пред всичкото Израилево събрание, и разпростря ръцете си към небето
23 и рече: Господи Боже Израилев, няма Бог подобен тебе на небето горе и на земята долу, ти който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,
24 ти който си упазил към раба си Давида отца ми това което му си говорил, и говорил си с устата си, и свършил с ръката си, както в този ден.
25 И сега, Господи Боже Израилев, упази към раба си Давида отца ми онова което си говорил ти нему и рекъл: Няма да ти оскудее мъж който да седи пред мене на Израилевия престол, само ако внимават синовете ти в пътя си, за да ходят пред мене както ти ходи пред мене.
26 Сега прочее, Боже Израилев, нека се утвърди, моля, словото ти което говори ти на раба си Давида отца ми.
27 Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да те вместят, колко по-малко този дом който съградих!
28 Но пригледни към молитвата на раба си и към молението му, Господи Боже мой, щото да послушаш викането и молитвата с която рабът ти се моли пред тебе днес,
29 за да са очите ти нощя и деня отворени към този дом, към мястото за което ти рече: Името ми ще бъде там, за да слушаш молитвата с която рабът ти се моли на това място.
30 И слушай молението на раба си и на людете си Израил когато се молят на това място; и слушай ти от мястото на обиталището си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
31 Ако съгреши някой человек на ближния си, и ближният поиска клетва от него за да направи да се закълне, и клетвата дойде пред олтаря ти в този дом,
32 тогаз послушай ти от небето, и подействувай, и направи съд на рабите си, и осъждай беззаконния щото да върнеш върх главата му деянието му, а оправдай праведния да му отдадеш според правдата му.
33 Когато людете ти Израил бъдат ударени пред неприятеля защото са ти съгрешили, и се върнат към тебе та прославят името ти, и направят молитва, и се помолят пред тебе в този дом,
34 тогаз ти послушай то небето, и прости греха на людете си Израиля, и възвърни ги в земята която си дал на отците им.
35 Когато се небето затвори, та не става дъжд защото са ти съгрешили, ако се помолят на това място и прославят името ти, и се обърнат от греховете си като ги смириш,
36 тогаз ти послушай от небето, и прости греха на рабите си и на людете си Израиля, и покажи им благия път в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята си която си дал на людете си за наследие.
37 Глад ако стане в земята, мор ако стане, ветротление, ръжда, скакалци, или гъсеници ако станат, неприятелят им ако ги обсади в мястото на обитанието им, каква-годе язва, каква-годе болест ако стане,
38 всяка молитва, всяко моление що бива от всеки человек от всичките ти люде Израиля, когато познае всеки раната на сърдцето си и простре ръцете си към този дом,
39 тогаз ти послушай от небето, от мястото на обитанието си, и прости, и подействувай та дай всекиму според всичките му пътища както познаваш сърдцето му, защото ти, само ти, познаваш сърдцата на всичките человечески синове;
40 за да ти се боят в всичките дни които живеят по лицето на земята която си дал на отците ни.
41 И чужденецът още, който не е от людете ти Израиля, но иде от далечна земя заради името ти,
42 (защото ще чуят великото твое име, и държавната твоя ръка, и разпростряната ти мишца,) когато дойде та се помоли в този дом,
43 ти послушай от небето, от мястото на обитанието си, и подействувай в всичко за което чужденецът те призове; за да познаят всичките люде на земята името ти, да ти се боят както людете ти Израил, и да познаят че твоето име се призова върху този дом който съградих.
44 Когато людете ти излязат на бой против неприятелите си дето ги проводиш, и се помолят Господу, към страната на града който ти избра и дома който съградих на твоето име,
45 тогаз послушай от небето молитвата им и молението им, и защити правото им.
46 Когато ти съгрешат, (защото никой человек не е безгрешен,) и им се разгневиш та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земята на неприятеля, далеч или близу,
47 и дойдат в себе си в земята дето са отведени пленници та се обърнат, и се помолят тебе в земята на онези които са ги запленили, и рекат: Съгрешихме, беззаконувахме, неправдувахме,
48 и се обърнат към тебе с всичкото си сърдце и с всичката си душа в земята на неприятелите си които са ги запленили, и се помолят тебе към земята си която си дал на отците им, към града който си избрал, и към дома който съградих на името ти,
49 тогаз послушай от небето, от мястото на обитанието си, молитвата им и молението им, и защити правото им,
50 и прости на людете си които са ти съгрешили, и остави всичките им престъпления чрез които станаха престъпници против тебе, и преклони в милост към тях тези които са ги пленили, за да ги помилват;
51 защото те са люде твои, и наследие твое са, които си извел ти из Египет, отсред желязната пещ.
52 Нека са прочее очите ти отворени към молението на раба ти и към молението на людете ти Израиля, за да ги послушваш за каквото те призоват;
53 защото ти ги отлъчи от всичките народи на земята за да са наследие твое, както говори ти чрез ръката на Мойсея раба си когато изведе отците ни из Египет, Господи Иеова.
54 И като свърши Соломон да прави всичката тази молитва и това моление към Господа, стана отпред олтаря Господен дето бе коленичил с ръце прострени към небето.
55 И застана та благослови всичкото събрание на Израиля с голям глас, и рече:
56 Благословен Господ който даде упокоение на людете си Израиля по всичко колкото се обеща: не падна нито една от всичките добри думи които говори чрез ръката на Мойсея раба си.
57 Дано бъде Господ Бог наш с нас както бе с отците ни, да ни не остави нито да ни отхвърли!
58 да преклони сърдцата ни към себе си щото да ходим по всичките му пътища, и да пазим заповедите му, и повеленията му, и съдбите му които заповяда на отците ни!
59 И тези мои думи с които се помолих пред Господа да се дене и ноще близу при Господа Бога нашего, за да защити правото на раба си, и правото на людете си Израиля, според нуждата на всеки ден;
60 за да познаят всичките народи на земята че Иеова той е Бог: няма друг.
61 Нека прочее бъде сърдцето ви съвършено към Господа Бога нашего, за да ходите в повеленията му и да съхранявате заповедите му както в този ден.
62 И царят и всичкий Израил с него принесоха жъртви пред Господа.
63 И пожъртвува Соломон примирителни жъртви които принесе Господу, двадесет и две тисящи говеда, и сто и двадесет тисящи овци. Така обновиха дома Господен царят и всичките Израилеви синове.
64 В истия ден освети царят средата на двора който е към лицето на дома Господен, защото там принесе всесъжението, и хлебното приношение, и тлъстината на примирителните приношения; понеже медний олтар който бе пред Господа бе малък за да вмести всесъжението, и хлебното приношение, и тлъстината на примирителните приношения.
65 И в онова време направи Соломон праздника, и всичкий Израил с него, събор голям, от входа Емат дори до Египетския поток, пред Господа Бога нашего, седем дни и седем дни, четиринадесет дни.
66 В осмия ден отпусна людете; и благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостно и весело сърдце за всичкото добро което Господ направи на Давида раба си и на Израиля людете си.