1 И приближиха се дните на Давида да умре; и заръча на Соломона сина си и каза:
2 Аз отивам в пътя на всичката земя; а ти се крепи и бъди мъж;
3 и пази поръчанията на Господа Бога твоего, и ходи в пътищата му, и пази повеленията му, и заповедите му, и съдбите му, и свидетелствата му както е писано в Мойсеевия закон, за да благоденствуваш в всичко каквото правиш и всякъде дето и да се обърнеш;
4 за да утвърди Господ словото си което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си да ходят пред мене с истина, с всичкото си сърдце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев.
5 А още ти знаеш това което ми направи Иоав Саруинът син що направи на двамата войводи на Израилевите воинства, на Авенира Нировия син, и на Амаса Иетеровия син, които уби, и изля кръвта на боя в мир, и тури кръвта на боя в пояса си който бе около чреслата му, и в обущата си които бяха на нозете му.
6 Направи прочее според мъдростта си, и да не оставиш да слезе седината му с мир в гроба.
7 Но на синовете на Верзелая Гадаадеца направи милост, и нека са от тези които ядат на трапезата ти; защото така се приближиха те при мене когато бягах от лицето на брата ти Авесалома.
8 И ето с тебе Семей Гираевът син, Вениаминецът, от Ваурим, който ме прокле с горка клетва в който ден отивах в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне в Иордан, и заклех му се в Господа и рекох: Няма да те умъртвя с меч.
9 Сега прочее да го не обезвиниш; защото си мъж мъдър, и знаеш що да му направиш, и да сведеш седината му с кръв в гроба.
10 И заспа Давид с отците си, и погребе се в Давидовия град.
11 А дните в които царува Давид над Израил бяха четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.
12 И седна Соломон на престола на отца си Давида; и укрепи се царството му много.
13 А Адония Агитинът син дойде при Витсавее, Соломоновата майка. И тя рече: С мир ли идеш? И рече: С мир.
14 После рече: Имам една дума да ти река. И тя рече: Говори.
15 И рече: Ти знаеш че мене принадлежеше царството, и на мене беше турил всичкий Израил лицето си за да царувам; но царството се обърна та стана на брата ми, защото от Господа му стана.
16 Сега прочее искам едно искане от тебе; не ми го отричай. И тя му рече: Говори.
17 И каза: Речи, моля, на Соломона царя (защото не ще да ти отрече това) да ми даде Ависага Сунамянката за жена.
18 И рече Витсавее: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.
19 И влезе Витсавее при цар Соломона за да му говори за Адония. И стана царят да я посрещне, и поклони й се; сетне седна на престола си, положи и престол за царската майка, която седна отдясно му.
20 И рече: Едно малко прошение прося от тебе; не ми го отричай. И рече й царят: Проси, майко моя; защото не ще да ти отрека.
21 И тя рече: Нека се даде Ависага Сунамянката на Адония брата ти за жена.
22 И отговори цар Соломон и рече на майка си: А защо ти просиш Ависага Сунамянката за Адония? изпроси за него и царството, (защото ми е по-голям брат,) и за него, и за Авиатара свещеника, и за Иоава Саруиния син.
23 И закле се цар Соломон в Господа и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако Адония не говори това слово против живота си.
24 И сега, жив Господ, който ме потвърди и тури ме да седна на престола на отца ми Давида, и който ми направи дом както се обеща, днес ще се умъртви Адония.
25 И проводи цар Соломон чрез ръката на Ванаия Иодаевия син, та нападна на него; и умря.
26 А на Авиатара свещеника рече царят: Иди в Анатот, на нивите си, защото си достоен за смърт; но в този ден не ща да те умъртвя, понеже ти дигна ковчега на Господа Иеова пред Давида отца ми, и понеже злострада ти в всичко колкото злострада отец ми.
27 И отметна Соломон Авиатара да не е свещеник Господу, за да се изпълни словото Господне което говори за Илиевия дом в Сило.
28 И този слух дойде до Иоава; (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не клонеше след Авесалома;) и побягна Иоав в скинията Господня та се хвана за роговете на олтаря.
29 И извести се на цар Соломона че Иоав побягнал в скинията Господня, и ето го при олтаря. Тогаз проводи Соломон Ванаия Иодаевия син и рече: Иди нападни на него.
30 И дойде Ванаия в скинията Господня та му рече: Така говори царят: Излез. А той рече: Не; но тук ще умра. И донесе Ванаия ответ на царя и каза: Така рече Иоав, и така ми отговори.
31 А царят му рече: Направи както рече той, и нападни на него, и погреби го; за да изгладиш неповинната кръв която проля Иоав, от мене и от дома на отца ми.
32 И Господ да възвърне кръвта му на главата му, който нападна върх двама мъже по-праведни и по-добри от него та ги умъртви с меч, без да знае отец ми Давид,- Авенира Нировия син, военачалника на Израиля, и Амаса Иетеровия син, военачалника на Юда;
33 и да се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на семето му в век; а на Давида, и на семето му, и на дома му, и на престола му да бъде мир от Господа до века.
34 Тогаз възлезе Ванаия Иодаевът син та нападна на него и го умъртви; и заровен биде в дома си в пустинята.
35 И постави царят вместо него Ванаия Иодаевия син над воинството; и Садока свещеника постави царят вместо Авиатара.
36 И прати царят та повика Семея и рече му: Съгради си дом в Ерусалим та седи там, и да не излезеш от там на никъде;
37 защото в който ден излезеш и преминеш потока Кедрон, знай известно че непременно ще се умъртвиш: кръвта ти ще бъде на главата ти.
38 И рече Семей на царя: Добро е словото; както рече господарят ми царят, така ще направи рабът ти. И седя Семей в Ерусалим много дни.
39 И след три години двама от слугите на Семея прибегнаха при Анхуса сина на Мааха, Гетския цар; и известиха на Семея и казаха: Ето, слугите ти са в Гет.
40 И Семей стана та оседла осела си, и отиде в Гет при Анхуса за да иска слугите си; и отиде Семей та доведе слугите си от Гет.
41 И извести се Соломону че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.
42 И проводи царят та повика Семея, и рече му: Не заклех ли те в Господа, и засвидетелствувах ти и рекох: Знай известно че в който ден излезеш та отидеш вън де и да е непременно ще умреш; и ти ми рече: Добро е словото което чух?
43 Защо прочее не упази ти клетвата Господня и заповедта която ти заповядах?
44 И рече царят на Семея: Ти знаеш всичката злина която познава сърдцето ти, що стори на баща ми Давида; за това ще възвърне Господ злината ти на главата ни;
45 а цар Соломон ще е благословен, и Давидовий престол утвърден пред Господа до века.
46 Тогаз царят заповяда на Ванаия Иодаевия син, който излезе та нападна на него; и той умря. И царството се утвърди в ръката на Соломона.