1 И Илия Тесвиецът, който бе от Галаадските жители, рече Ахааву: Жив Господ Бог Израилев пред когото предстоя, няма да бъде през тези години роса и дъжд освен чрез моето слово.
2 И биде слово Господне към него и рече:
3 Иди от тук, и обърни се към изток, и скрий се при потока Херит който е срещу Иордан.
4 И ще пиеш от потока; и заповядах на враните да те хранят там.
5 И отиде та направи според словото Господне; защото отиде та седна при потока Херит който е срещу Иордан.
6 И доносяха му враните хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; и пиеше от потока.
7 А след няколко дни изсъхна потокът понеже не стана дъжд по земята.
8 И биде слово Господне към него и рече:
9 Стани та иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах там на една вдовица жена да те храни.
10 И стана та отиде в Сарепта. И като отиде при портата на града, ето там една вдовица жена която събираше дърва; и викна към нея и рече: Донес ми, моля, малко вода в съсъд да пия.
11 И като отиде да донесе, викна след нея и рече: Донес ми, моля, уломък хляб в ръката си.
12 А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага; и, ето, събирам две дръвцета за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем.
13 А Илия й рече: Не бой се: иди, направи както рече ти; но от него направи първо за мене един малък потребник та ми донес, и после направи за себе си и за сина си;
14 защото така говори Господ Бог Израилев: Делвата на брашното не ще да се изпраздни, нито кърчагът на елея ще оскудее, до деня в който Господ ще даде дъжд по лицето на земята.
15 И тя отиде та направи според Илиевото слово; и ядеше тя и той и домът й много дни:
16 делвата на брашното не се изпраздни, нито кърчагът на елея оскудя, според словото Господне което говори чрез Илия.
17 И след това разболя се синът на жената, на госпожата на дома; и болестта му бе силна много, щото не остана дихание в него.
18 И рече на Илия: Що имаш с мене, человече Божий? Да ли си дошел при мене да докараш на памет беззаконията ми, и да умориш сина ми?
19 А той й рече Дай ми сина си. И взе го от пазухата й та го изнесе на горницата дето седеше, и положи го на одъра си.
20 И извика към Господа и рече : Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата при която аз живея, да умориш сина й?
21 И простря се три пъти върх детето, и извика към Господа и рече: Господи Боже мой, нека се върне, моля се, душата на това дете в него.
22 И послуша Господ Илииния глас, та се върна душата на детето в него, и оживя.
23 И взе Илия детето та го сне от горницата в къщата, и даде го на майка му; и рече Илия: Виж, жив е син ти.
24 И рече жената на Илия: Сега познавам от това че си Божий человек, и словото Господне в устата ти е истина.