17 А тя му рече: Господарю мой, ти се закле в Гспода Бога твоего на рабинята си и каза: Соломон син ти ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми.
18 Но сега, ето, Адония се въцари; и ти сега, господарю мой царю, не знаеш това.
19 И закла говеда, и огоени телци, и овци с изобилие, и покани всичките царски синове, и Авиатара свещеника, и Иоава, военачалника; раба ти обаче Соломона не покани.
20 Но на тебе, господарю мой царю, на тебе гледат очите на всичкия Израил да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя след него.
21 Ако ли не, когато господарят ми царят заспи с отците си, аз и син ми Соломон виновни ще се считаме.
22 И, ето, доде още говореше тя с царя, дойде и Натан пророкът.
23 И известиха на царя и рекоха: Ето Натан пророка. И като влезе той пред царя, поклони се на царя с лице до земята.