20 Но на тебе, господарю мой царю, на тебе гледат очите на всичкия Израил да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя след него.
21 Ако ли не, когато господарят ми царят заспи с отците си, аз и син ми Соломон виновни ще се считаме.
22 И, ето, доде още говореше тя с царя, дойде и Натан пророкът.
23 И известиха на царя и рекоха: Ето Натан пророка. И като влезе той пред царя, поклони се на царя с лице до земята.
24 И рече Натан: Господарю мой царю, рекъл ли си ти: Адония ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми?
25 Защото той слезе днес та закла говеда, и огоени телци, и овци изобилно, и покани всичките царски синове, и войводите, и Авиатара свещеника; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да е жив цар Адония!
26 А мене, мене раба ти, и Садока свещеника, и Ванаия Иодаевия син, и Соломона раба ти не покани.