21 Ако ли не, когато господарят ми царят заспи с отците си, аз и син ми Соломон виновни ще се считаме.
22 И, ето, доде още говореше тя с царя, дойде и Натан пророкът.
23 И известиха на царя и рекоха: Ето Натан пророка. И като влезе той пред царя, поклони се на царя с лице до земята.
24 И рече Натан: Господарю мой царю, рекъл ли си ти: Адония ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми?
25 Защото той слезе днес та закла говеда, и огоени телци, и овци изобилно, и покани всичките царски синове, и войводите, и Авиатара свещеника; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да е жив цар Адония!
26 А мене, мене раба ти, и Садока свещеника, и Ванаия Иодаевия син, и Соломона раба ти не покани.
27 От господаря ми царя ли стана това нещо, и не си обявил ти на раба си кой ще седне на престола на господаря ми царя след него?