22 И отговори цар Соломон и рече на майка си: А защо ти просиш Ависага Сунамянката за Адония? изпроси за него и царството, (защото ми е по-голям брат,) и за него, и за Авиатара свещеника, и за Иоава Саруиния син.
23 И закле се цар Соломон в Господа и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако Адония не говори това слово против живота си.
24 И сега, жив Господ, който ме потвърди и тури ме да седна на престола на отца ми Давида, и който ми направи дом както се обеща, днес ще се умъртви Адония.
25 И проводи цар Соломон чрез ръката на Ванаия Иодаевия син, та нападна на него; и умря.
26 А на Авиатара свещеника рече царят: Иди в Анатот, на нивите си, защото си достоен за смърт; но в този ден не ща да те умъртвя, понеже ти дигна ковчега на Господа Иеова пред Давида отца ми, и понеже злострада ти в всичко колкото злострада отец ми.
27 И отметна Соломон Авиатара да не е свещеник Господу, за да се изпълни словото Господне което говори за Илиевия дом в Сило.
28 И този слух дойде до Иоава; (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не клонеше след Авесалома;) и побягна Иоав в скинията Господня та се хвана за роговете на олтаря.