3 Царе 20:29-35 BG1871

29 И бяха разположени в стан едни срещу други седем дни. И в седмия ден стана сражение; и поразиха Израилевите синове Сирийците сто тисящи пешци в един ден,

30 а останалите побягнаха в Афек към града; и падна стената върх двадесет и седем тисящи от останалите мъже. И побягна Венадад та влезе в града, и скри се из клет в клет.

31 И рекоха му рабите му: ето, сега чухме че царете на Израилевия дом са милостиви царе: да турим прочее вретища на чреслата си и въжа на главите си, и да излезем пред Израилевия цар, негли би ти подарил живота.

32 И препасаха се с вретища около чреслата си, и с въжа на главите си дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Рабът ти Венадад говори: Нека живее душата ми, моля. И рече: Жив ли е още? брат ми е.

33 И мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да повторят това що излезе из устата му; и рекоха: Брат ти Венадад. И рече: Идете, доведете го. И когато дойде при него Венадад, той го възкачи на колесницата си.

34 И рече му Венадад: Градовете които взе баща ми от баща ти, ще ти ги отдам; и ще си направиш стъгди в Дамаск както направи баща ми в Самария. И аз, рече Ахаав, ще те пусна с този уговор. Така направи уговор с него и пусна го.

35 А един человек от синовете на пророците рече на ближния си с слово Господне: Удари ме, моля. Но не рачи человекът да го удари.