20 А тя като станала в полунощ взела сина ми от до мене, като спеше рабинята ти, та го турила в лоното си, а сина си мъртвия турила на лоното ми.
21 И като станах на утринта за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта като го съгледах, ето, не бе син ми когото родих.
22 А другата жена рече: Не; но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тя рече: Не; но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.
23 И рече царят: Едната казва: Този живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не; но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.
24 И рече царят: Донесете ми нож. И донесоха ножа пред царя.
25 И рече царят: Разделете на две живото дете та дайте половината на едната и половината на другата.
26 Тогаз онази жена на която беше живият син говори на царя (защото утробата й я заболя за сина й) и рече: О, господарю мой! дай й живото дете, и недей го умъртвява. А другата рече: Нито мое да е, нито твое: разделете го.