7 И сега, Господи Боже мой, ти направи раба си цар вместо Давида отца ми; и аз съм момче малко; не зная как да излизам и да влизам.
8 И рабът ти е вред твоите люде които си ти избрал, люде много които от множеството не могат да се изброят нито да се сметнат.
9 Дай прочее на раба си сърдце разумно за да съди людете ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди този голям твой народ?
10 И угодно биде това слово Господу, че Соломон поиска това нещо.
11 И рече му Бог: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си много дни, и не поиска за себе си богатство, и не поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разумяваш съд,
12 ето, направих според словото ти: ето, дадох ти сърдце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен тебе, нито подир тебе ще възстане подобен тебе.
13 А още ти дадох каквото не си искал, и богатство и слава, щото между царете не ще да има подобен тебе в всичките ти дни.