3 Царе 8:34-40 BG1871

34 тогаз ти послушай то небето, и прости греха на людете си Израиля, и възвърни ги в земята която си дал на отците им.

35 Когато се небето затвори, та не става дъжд защото са ти съгрешили, ако се помолят на това място и прославят името ти, и се обърнат от греховете си като ги смириш,

36 тогаз ти послушай от небето, и прости греха на рабите си и на людете си Израиля, и покажи им благия път в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята си която си дал на людете си за наследие.

37 Глад ако стане в земята, мор ако стане, ветротление, ръжда, скакалци, или гъсеници ако станат, неприятелят им ако ги обсади в мястото на обитанието им, каква-годе язва, каква-годе болест ако стане,

38 всяка молитва, всяко моление що бива от всеки человек от всичките ти люде Израиля, когато познае всеки раната на сърдцето си и простре ръцете си към този дом,

39 тогаз ти послушай от небето, от мястото на обитанието си, и прости, и подействувай та дай всекиму според всичките му пътища както познаваш сърдцето му, защото ти, само ти, познаваш сърдцата на всичките человечески синове;

40 за да ти се боят в всичките дни които живеят по лицето на земята която си дал на отците ни.