52 Нека са прочее очите ти отворени към молението на раба ти и към молението на людете ти Израиля, за да ги послушваш за каквото те призоват;
53 защото ти ги отлъчи от всичките народи на земята за да са наследие твое, както говори ти чрез ръката на Мойсея раба си когато изведе отците ни из Египет, Господи Иеова.
54 И като свърши Соломон да прави всичката тази молитва и това моление към Господа, стана отпред олтаря Господен дето бе коленичил с ръце прострени към небето.
55 И застана та благослови всичкото събрание на Израиля с голям глас, и рече:
56 Благословен Господ който даде упокоение на людете си Израиля по всичко колкото се обеща: не падна нито една от всичките добри думи които говори чрез ръката на Мойсея раба си.
57 Дано бъде Господ Бог наш с нас както бе с отците ни, да ни не остави нито да ни отхвърли!
58 да преклони сърдцата ни към себе си щото да ходим по всичките му пътища, и да пазим заповедите му, и повеленията му, и съдбите му които заповяда на отците ни!