54 И като свърши Соломон да прави всичката тази молитва и това моление към Господа, стана отпред олтаря Господен дето бе коленичил с ръце прострени към небето.
55 И застана та благослови всичкото събрание на Израиля с голям глас, и рече:
56 Благословен Господ който даде упокоение на людете си Израиля по всичко колкото се обеща: не падна нито една от всичките добри думи които говори чрез ръката на Мойсея раба си.
57 Дано бъде Господ Бог наш с нас както бе с отците ни, да ни не остави нито да ни отхвърли!
58 да преклони сърдцата ни към себе си щото да ходим по всичките му пътища, и да пазим заповедите му, и повеленията му, и съдбите му които заповяда на отците ни!
59 И тези мои думи с които се помолих пред Господа да се дене и ноще близу при Господа Бога нашего, за да защити правото на раба си, и правото на людете си Израиля, според нуждата на всеки ден;
60 за да познаят всичките народи на земята че Иеова той е Бог: няма друг.