1 Притчи на Соломона Давидовия син, царя Израилев,
2 За да познае някой мъдрост и учение, За да разбере думи на благоразумие,
3 За да приеме учение в разум, В правда, съдба, и правота,
4 За да даде остроумие на простите, И на младия знание и разсъждение.
5 Мъдрият нека слуша и е стане по-мъдър, И разумният е придобие разсмотрение;
6 За да разумява притча, и иносказание, Реченията на мъдрите, и гаданията им.
7 Начало на мъдростта е страх Господен: Безумните презират мъдростта и учението.
8 Слушай, сине мой, поучението на отца си, И не отхвърляй наставлението на майка си;
9 Защото те ще са венец от благодат за главата ти, И огърлие около врата ти.
10 Сине мой, ако поискат грешните да те примамят, Да не съизволиш;
11 Ако рекат: Ела с нас; Да направим засада за кръв, Да причакаме без причина неповинния;
12 Както ад да ги погълнем живи, И цели както слазящите в рова;
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним домовете си с користи:
14 Тури жребия си между нас, Една кесия да имаме всинца;
15 Сине мой, не ходи на път с тях; Въздържай ногата си от пътеките им;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И спешат да проливат кръв.
17 Наистина напразно се простира мрежа Пред очите на всяка птица.
18 И те правят засада против своята си кръв, Причакват своите си души.
19 Такива се пътищата на всеки лихоимец: Лихоимството отнема живота на обладаните от него.
20 Мъдростта възглашава вън, Издава гласа си по стъгдите,
21 Вика по главните места на тържищата, Въ входовете на портите, Възвещава през града думите си:
22 До кога, глупави, ще обичате глупостта, И присмивателите ще се наслаждават в присмиванията си, И безумните ще мразят знанието?
23 Обърнете се към моите обличения; Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разумеете словата ми.
24 Понеже аз викнах, а вие не послушахте, Простирах ръката си, и никой не внимаваше,
25 Но отхвърлихте всичкия ми съвет, И обличението ми не рачихте, -
26 И аз ще се присмея на гибелта ви; Ще се зарадвам когато ви нападне страхът ви.
27 Когато страхът ви нападне като запустителна буря, И гибелта ви се устреми като вихрушка, Когато скърб и утеснение дойдат на вас,
28 Тогаз ще ме призоват, но аз не ще отговоря; Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Понеже намразиха знанието, И страха Господен не избраха,
30 Не рачиха съвета ми, Презряха всичкото ми обличение,
31 За то ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си намислювания.
32 Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им, И безумните ще ги погуби небрежението им ;
33 Но този който ме слуша ще живее в безопасност. И ще е в тишина без да се бои от зло.