1 По-добре залък сух и мир с него, Нежели дом пълен от жертви с разпря.
2 Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам, И ще вземе дял от наследието между братя.
3 Горнилото е за среброто, и пещта за златото; А Господ опитва сърдцата.
4 Злотворецът слуша беззаконните устни: Лъжецът дава ухо на злия език.
5 Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му: Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан.
6 чада на чада са венец на старците, И слава на чадата бащите им.
7 Устни изящни не приличат на безумен, - Много по-малко лъжливи устни на началник.
8 Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има: Дето се обърне той успява.
9 Който покрива престъпление търси любов; Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели.
10 Обличението прави повече впечатление на благоразумен, Нежели сто бича на безумен.
11 Злият търси само крамоли; За то жесток вестител ще се проводи против него.
12 Нека срещне человека мечка лишена от чадата си, А не безумен в буйството си.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода; За то престани от препирането доде не се е разпалило.
15 Който оправдава нечестив, И който осъжда праведен, И двата са мерзост Господу.
16 Що ползува цената в ръката на безумен За да купи мъдрост, като няма ум?
17 Приятел обича всякога; И брат се ражда за нуждно време.
18 человек оскуден от ум дава ръка, И става поручник за приятеля си.
19 Който обича прения обича съгрешения: Който прави високи вратата си търси пагуба.
20 Строптивий в сърдце не намерва добро; И развращений в език пада в нещастие.
21 Който ражда безумен, за скърб му е; И отецът на глупавия радост не вижда.
22 Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите.
23 Нечестивий приема дар изпод пазуха За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Пред лицето на разумния е мъдростта: А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Безумний син е тъга на отца си, И горкост на тази която го е родила.
26 Не е добро да се туря глоба на праведен, Ни да бие някой началниците за правото.
27 Който държи думите си умен е: Дълготъпеливий человек е благоразумен.
28 И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър, Който затваря устата си за разумен.