1 Мъдростта съгради дома си; Издяла седемте свои стълпове;
2 Закла което имаше за клане: Смеси виното си, и приготви трапезата си;
3 Проводи слугините си, Вика по високите места на града:
4 Който е глупав да се отбие тук; И към лишените от ум говори;
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното което размесих:
6 Оставете глупостта и живи бъдете; И ходете в пътя на разума.
7 Който учи присмивателя взема на себе си безчестие; И който обличава нечестивия взема на себе си порок.
8 Не обличавай присмивател, за да те не намрази: Обличавай мъдър, и ще те възлюби.
9 Давай наставление на мъдър, и ще бъде по-мъдър; Учи праведен, и е нарасте в учение.
10 Начало на мъдростта е страх Господен; И познаването на Светаго е разум.
11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.
12 Ако си мъдър, мъдър си за себе си; Ако ли си присмивател, ти сам ще страдаш.
13 Жена безумна е бледива, Глупава, и нищо не знае;
14 Седи при вратата на къщата си на стол, Въ високите места на града,
15 И кани тези които минуват, Които вървят право в пътя си;
16 Който е безумен, нека се отбие тук; И към лишения от ум говори;
17 Крадените води са сладки, И скришно вземаний хляб е приятен.
18 Но той не знае, че са там мъртвите, И в дълбочините адови поканените от нея.