1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми, Приклони ухото си в разума ми;
2 За да съхраняваш разсъждение, И устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед от сотъ, И небцето й е по-меко от елей:
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като меч от две страни изострен.
5 Нозете й слазят в смърт: Стъпките й достигат до ад.
6 За да не разсъдиш пътя на живота, Нейните пътеки са непостоянни, та да ги не познаеш ти.
7 И сега, чада, послушайте ме, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Отдалечи пътя си от нея, И не приближавай се при вратата на дома й,
9 За да не дадеш честта си на други, И годините си на немилостивите;
10 За да се не наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да не идат в чужд дом;
11 А ти да въздишаш в сетнините си, Когато плътта ти и тялото ти се изнурят,
12 И да казваш: Как намразих поучението, И сърдцето ми презря обличението,
13 И не послушах гласа на учителите си, Нито приклоних ухото си към наставниците си!
14 Малко остана да се намеря в всяко зло Всред събранието и сонмището.
15 Пий вода от щерната си, И оназ която извира от кладенеца ти.
16 Нека се изливат вън твоите извори Като водни отоци по стъгдите.
17 Да бъдат те на самаго тебе, А не и на чужди с тебе.
18 Да бъде благословен твоят източник: И весели се с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като елен рачителна и сърна мила: Нейните гръди да те напояват въ всяко време: Възхищавай се всякога от любовта й.
20 И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда, И искаш да пригръщаш пазухата на чужда жена?
21 Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа; И той измерва всичките му пътеки.
22 Нечестивия ще го хванат своите му беззакония: И с въжата на греха си ще бъде уловен.
23 Той ще умре без поучение, И от множеството на безумието си ще се заблуди.