1 Сине мой, пази думите ми, И скрий заповедите ми при себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш, - И учението ми, като зеницата на очите си.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърдцето си.
4 Речи на мъдростта: Ти си ми сестра; И наречи разума сродник;
5 За да те пазят от людска жена, От жена чужда която ласкае с думите си.
6 Понеже от прозореца на дома си, През решетката си, надникнах,
7 И видях между безумните, Съгледах между младите, едного юноша лишен от ум,
8 Който минуваше през улицата при ъгъла й, И отиваше в пътя към къщата й,
9 Вечер в стъмнуването на деня, В тъмнината на нощта и в мрака;
10 И, ето, насреща му жена Облечена като блудница, и със сърдце лъстиво;
11 (Бледива и упорита; Нозете й не се спират в дома й;
12 Сега вън, сега о улиците, И причаква при всеки ъгъл;
13 И хвана го и целуваше го, И с безстидно лице му говореше:
14 Имам жъртви примирителни: Днес изпълних обричанията си;
15 За то излязох да те посрещна, С желание да видя лицето ти, и намерих те;
16 Постлала съм одъра си с покривки, С шарени ковери от Египетска прежда;
17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой, и корица;
18 Ела, да се наситим в рачителство до зори, Да се насладим в любов;
19 Защото мъж ми не е у дома; Отиде на далечен път;
20 Взе мешеца със сребро в ръката си: В пълнолуние ще се върне в дома си.
21 Прелъга го с многото си предумвания, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Тутакси той тръгна подире й Както отхожда говедо на клане, Или както безумен вързан на наказание,
23 Доде стрела рониже дроба му, - Както птица спеши в сеть И не знае че е против живота й.
24 Сега прочее, чада, послушайте ме, И внимавайте в думите на устата ми.
25 Да се не уклонява сърдцето ти в пътищата й: Да не се заблудиш в пътеките й;
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27 Домът й е пътища към ад, Които низводят в смъртните клетове.