1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми, Приклони ухото си в разума ми;
2 За да съхраняваш разсъждение, И устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед от сотъ, И небцето й е по-меко от елей:
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като меч от две страни изострен.
5 Нозете й слазят в смърт: Стъпките й достигат до ад.
6 За да не разсъдиш пътя на живота, Нейните пътеки са непостоянни, та да ги не познаеш ти.