11 А ти да въздишаш в сетнините си, Когато плътта ти и тялото ти се изнурят,
12 И да казваш: Как намразих поучението, И сърдцето ми презря обличението,
13 И не послушах гласа на учителите си, Нито приклоних ухото си към наставниците си!
14 Малко остана да се намеря в всяко зло Всред събранието и сонмището.
15 Пий вода от щерната си, И оназ която извира от кладенеца ти.
16 Нека се изливат вън твоите извори Като водни отоци по стъгдите.
17 Да бъдат те на самаго тебе, А не и на чужди с тебе.