1 Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си?
2 Стои тя по върха на високите места, над пътя, Всред пътеките.
3 Възглашава при портите, въ входа въ града, Въ входа на вратата: -
4 Към вас, человеци, викам, И гласът ми е към человеческите синове.
5 Глупави, придобийте остроумие; И безумни, придобийте разумливо сърдце.
6 Послушайте; защото ще говоря изящни неща, И устните ми ще произносят правото.
7 Защото езикът ми ще говори истина; А нечестието е мерзост на устните ми.