1 Тези са думите които говори Моисей на всичкий Израил отсам Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран и Тофол и Лаван и Асирот и Дизаав.
2 (Единадесет дни са от Хорив през пътя на гората Сиир до Кадис-варни).
3 И на четиридесетото лето, на единадесетия месец, в първия ден на месеца, говори Моисей на Израилевите синове по всичко що му заповяда Господ за тях,
4 когато беше поразил Сиона Аморейския цар който живееше в Есевон, и Ога Васанския цар който живееше в Астарот в Едраи.
5 Отсам Иордан, в Моавската земя, почна Моисей да изяснява този закон, и рече:
6 Господ Бог наш говори нам на Хорив и рече: Стига колкото седяхте на тази гора:
7 обърнете се и тръгнете в пътя си та идете към гората на Аморейците и към всичките им съседи в равнините, в горите, и в долините, и към юг, и към приморията в земята на Хананейците, и към Ливан до голямата река, реката Евфрат.
8 Ето, аз предавам вам тази земя: влезте та завладейте земята за която се кле Господ на отците ви, на Авраама, Исаака, и Якова, да им я даде и на семето им след тях.
9 И казах ви в онова време и рекох: Не мога аз сам да ви нося.
10 Господ Бог ваш ви умножи; и, ето, на днешния ден по множество сте като звездите на небето.
11 (Господ Бог на отците ви да ви умножи тисящи пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови както говори вам!)
12 Как ще мога аз сам да нося теготата ви, и товара ви, и препиранията ви?
13 Вземете измежду племената си мъже мъдри и разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 И отговорихте ми и рекохте: Добра е тая дума която рече да направим.
15 Тогаз взех началниците на племената ви, мъдри мъже и познати, и поставих ги началници над вас, тисященачалници, и стоначалници, и петдесетоначалници, и десетоначалници, и надзиратели в племената ви.
16 И заповядах на съдиите ви в онова време и рекох: Слушайте съдбите на братята си, и съдете праведно между человека и брата му и чуждия му.
17 В съда да не гледате на лица; да слушате малкия както големия: да нямате страх от человеческо лице, защото съдът е Божий; и всяка работа която е мъчна за вас отнасяйте до мене, и аз ще я слушам.
18 И заповядах ви в онова време всичко което трябваше да правите.
19 И като се дигнахме от Хорив преминахме всичката онази голяма и страшна пустиня която видяхте, и пътувахме към Аморейската гора както Господ Бог наш заповяда нам, и дойдохме до Кадис-варни.
20 И рекох ви: Дойдохте до Аморейската гора която ни дава Господ Бог наш.
21 Ето, Господ Бог твой туря пред тебе таз земя: възлез, завладей я както ти говори Господ Бог на отците ти: не бой се, и да не тя е страх.
22 И дойдохте при мене всички вие и рекохте: Да проводим мъже пред нас, и да съгледателствуват за нас земята, и да ни донесат ответ по кой път да възлезем в нея, и в кои градове да идем.
23 Тая дума ми биде угодна; и взех от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 И като тръгнаха възлязоха на гората, и дойдоха до долината Есхол и съгледателствуваха я.
25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята та ни донесоха, и донесоха ни ответ и казаха: Земята е добра която Господ Бог наш дава нам.
26 Но вие не рачихте да възлезете, и възпротивихте се на повелението на Господа Бога вашего.
27 И роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ изведе ни из Египетската земя за да ни предаде в ръцете на Аморейците и да ни изтреби.
28 Де ще възлезем ние? братята наши ни обезсърдчиха и рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас. градовете големи и оградени до небето; още и Енаковите синове видяхме там.
29 И аз ви рекох: Да се не ужасавате и да се не боите от тях.
30 Господ Бог ваш който върви пред вас, той ще се бие за вас по всичко както направи той за вас в Египет пред очите ви,
31 и в пустинята, дето видя ти как Господ Бог твой те е носил както человек сина си, във всичкия път по който ходихте доде дойдохте на това място.
32 И в това не повярвахте Господа Бога вашего,
33 който вървеше пред вас в пътя за да ви търси място де да турите стана, ноще с огън за да ви показва пътя по който трябваше да вървите, а дене с облак.
34 И чу Господ гласа на думите ви, и разгневи се, и закле се и рече:
35 Ни един от тези человеци на този зъл род няма да види добрата земя която се клех аз да дам на отците ви,
36 освен Халев сина Иефониев: той ще я види, и нему ще дам земята в която стъпи, и на синовете му, защото напълно последва Господа.
37 И на мене се разгневи Господ за вас, и рече: Нито ти ще влезеш там:
38 Исус синът Навиев, който предстои пред тебе, той ще влезе там. Насърдчи го, защото той ще я даде за наследие на Израиля.
39 И децата ви за които говорехте че ще бъдат разграбени, и синовете ви които на днешний ден не познават добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще я дам, и те ще я наследят.
40 а вие се върнете та идете в пустинята по пътя на червено Море.
41 Тогаз отговорихте и рекохте ми: Съгрешихме против Господа: ние ще възлезем и ще направим бой по всичко както ни заповяда Господ Бог наш. И препасахте всеки воинските си оръжия, и с лекомислие възлязохте на гората.
42 И Господ ми рече: Кажи им: Да не възлезете нито да направите бой, (защото аз не съм всред вас,) за да се не изтриете пред враговете си.
43 Така ви говорих; и не послушахте, но пристъпихте повелението Господне, и с дързост възлязохте на гората.
44 И излязоха насреща ви Аморейците които живееха на онази гора, и гониха ви както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир до Орма.
45 Тогаз се върнахте та плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито даде ухо на вас.
46 И останахте в Кадис много дни, колкото дни останахте.