1 В свършъка на седем години да направиш оставяне.
2 И това е правилото на оставянето: всеки заимодавец който даде на заем на ближния си да го остави; да го не иска от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява оставяне за Господа.
3 От чужденеца можеш да го искаш; но каквото има твое у брата ти, ръката ти да го остави
4 доде се не намерва сиромах между вас; защото Господ ще те благослови много в земята която ти Господ Бог твой дава в наследие за да я владееш.
5 Ако само с прилежание слушаш гласа на Господа Бога твоего за да внимаеш да правиш всичките тия заповеди които ти аз заповядвам днес,
6 то Господ Бог твой ще те благослови както ти се обеща; и ще даваш на заем на много народи, но ти не ще да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но над тебе няма да владеят.
7 Ако има у тебе сиромах от братята ти отвътре в някои от вратата ти, в земята ти която Господ Бог твой ти дава, да не ожесточаваш сърдцето си, нито да затвориш ръката си от брата си сиромаха;
8 но непременно да отвориш ръката си към него, и непременно да му дадеш на заем доволно за нуждата му, за каквото има потреба.
9 Внимай на себе си да не влезе лоша мисъл в сърдцето ти, та речеш: Приближава седмата година, годината на оставянето; и да не стане лукаво окото ти против брата ти сиромаха и му не дадеш, и извика към Господа против тебе, и ти бъде грях.
10 Да му дадеш непременно, и сърдцето ти да не скърби когато му даваш; понеже за това ще те благослови Господ Бог твой във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.
11 Защото няма да изчезне сиромах отсред земята ти; за това ти аз заповядвам и казвам: Непременно да отваряш ръката си към брата си, към сиромаха си, и към оскудния си на земята си.
12 Ако ти се продаде брат ти, Евреин или Еврейка, ще ти слугува шест години; а в седмата година ще го изпратиш свободен от себе си.
13 И когато го изпратиш свободен от себе си, да го не изпратиш празден:
14 непременно да го даруваш с нещо от стадото си, и от гумното си, и от жлеба си: от каквото те е Господ Бог твой благословил да му дадеш.
15 И да си напомниш че и ти беше раб в Египетската земя, и Господ Бог твой те избави; за това и аз ти заповядвам това нещо днес.
16 Ако ли ти рече: Не излизам из тебе, понеже обича тебе и дома ти защото е благополучен с тебе,
17 тогаз да вземеш шило и да промушиш ухото му на вратата, и ще ти бъде раб за винаги; и на рабинята си да направиш така.
18 Да ти се не види жестоко когато го изпратиш свободен от себе си; защото ти е слугувал двойно отколкото уценен слуга, шест години; и Господ Бог твой ще те благослови във всичко що правиш.
19 Всичките първородни които се раждат от говедата ти и овците ти, които са мъжки, да посвещаваш на Господа Бога твоего: да не употребиш в работене първородното на говедото си, нито острижеш първородното на овците си.
20 Пред Господа Бога твоего да го ядеш всяка година, ти и домът ти, на мястото, което избере Господ.
21 Ако ли има някой порок, ако е хромо, или сляпо, или има някой порок лош, да го не принесеш жъртва на Господа Бога твоего.
22 Отвътре вратата си да го ядеш като сърна и като елен: без разлика нечистий и чистий да ядат.
23 Но кръвта му да не ядеш: на земята да я излееш като вода.