1 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
2 Учението ми ще покапе като дъжд: Думата ми ще слезе като роса, Като дребен дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева;
3 Защото ще провъзглася името на Господа. Дайте величие Богу нашему.
4 Той е Канара: делата негови са съвършени, Защото всичките му пътища са праведни: Бог на истината, и няма неправда в него; Праведен и прав е той.
5 Тия се развратиха: Порокът им не е на синовете му: Те са род строптив и крив.
6 Това ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли той Отец ти който те усвои? Той който те създаде и те утвърди?
7 Помни предишните дни: Смисли летата на много родове: Попитай баща си, и той ще ти извести, Старците си, и те ще ти кажат,
8 Когато Всевишний даваше наследие на народите, Когато разсея Адамовите синове, Постави пределите на народите По числото на Израилевите синове.
9 Защото жребие на Господа са неговите люде: Яков е делът на наследието му.
10 Намери го в пуста земя, И в пустиня на дивост и рикание: Огради го, настави го, Упази го като зеницата на окото си.
11 Както орел побужда гнездото си, Трепти над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги поима, и вдига ги на крилата си,
12 Така Господ сам ги води, И нямаше с него чужд Бог.
13 Възнесе ги на високите страни на земята, И ядоха произведенията на нивите; И кърми ги с мед от камик, И с елей от скала кременлива,
14 С краве масло, и с овчо мляко, С тлъстина от агнета И от овни Васански и от ярци, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино, кръв гроздова.
15 А Иесурун отлъстя и отритна: Отлъстял си, огоил си се, Надебелял си: Тогаз забрави Бога който го създаде, И презря канарата на спасението си.
16 С чужди богове го раздразниха на ревнование: С гнусоти го раздразниха на гняв.
17 Пожъртвуваха на бесове, а не Богу, На богове които не знаеха, На нови богове въведени наскоро, От които отците ви не се боеха:
18 А Канарата която те роди ти остави, И забрави Бога създадетеля твоего.
19 И видя Господ и огорчи се, Защото го разгневиха синовете му и дъщерите му;
20 И рече: Ще скрия лицето си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са род развратен, Синове в които няма вярност.
21 Те ме раздразниха на ревнование с онова което не е Бог: С кумирите си ме разгневиха; И аз ще ги раздразня на ревнование с люде които не са народ, С народ несмислен ще ги разгневя.
22 Защото огън се разпали в гнева ми, И ще пламне дори до ада преизподняго, И ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основанията на планините.
23 Ще събера на тях зло: Всичките си стрели ще изхвърля върх тях.
24 Ще изтаят от глад, И ще бъда изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; И зверски зъби ще изпроводя върх тях, И яд от пълзещите по земята.
25 Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младия и девицата, Дете на цица и сединавия старец.
26 Рекох: Разпръснал бих ги, Изгладил бих помена им отсред человеците,
27 Ако не се боех от гнева на неприятеля, За да не се отричат противниците им И рекат: Високата наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
28 Защото е народ оскудял от съвети, И няма в тях разум.
29 О, да бяха мъдри, да разумяваха това, Да смислеха сетнината си!
30 Как би могъл един да прогне тисяща, И двама да обърнат в бяг тми, Ако канарата им не би ги продала, И Господ не би ги предал!
31 Защото канарата им не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят.
32 Понеже лозата им е от Содомската лоза И от Гоморските нивя: Гроздето им грозде ядовито, Гроздовете им са горчиви:
33 Виното им е отрова змийна И неизцелим яд аспидов.
34 Това не е ли скрито у мене? Не е ли запечатано в съкровищата ми?
35 Мое е отмъщението и въздаянието: Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близу е денът на погинването им, И което е готово за тях бърза.
36 Защото Господ ще съди людете си, И ще пожали слугите си Когато види че погина силата им, И не остана никой затворен нито оставен.
37 И ще рече: Де са боговете им, Канарата на която имаха упованието си,
38 Които ядяха тлъстината на жъртвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Нека станат и нека ви помогнат, Нека ви бъдат покров.
39 Вижте сега че Аз съм, Аз, И освен мене няма Бог: Аз умъртвявам и изцелявам: И няма кой да избавя от ръката ми.
40 Защото аз дигам ръката си към небето И говоря: Жив съм аз във век,
41 Ако изостря светкавия си меч И туря ръката си на съд, Ще отмъстя на враговете си. И ще въздам на ненавистниците си.
42 Ще упоя стрелите си с кръв; И мечът ми ще яде меса: ще се насити От кръвта на убитите и на пленените, От главата на неприятелските князове.
43 Възвеселете се, езичници, с людете му; Защото ще отмъсти за кръвта на слугите си, И отдаде отмъщение на противниците си, И ще направи умилостивение на земята си, на людете си.
44 И дойде Мойсей та говори всичките думи на тая песен в ушите на людете, той и Исус Навиевий син.
45 И свърши Мойсей да говори всичките тия думи на всичкия Израил;
46 и рече им: Положете сърдцата си на всичките туя думи които аз днес ви засвидетелствувам, които ще заръчате на чадата си да внимаят за да правят всичките думи на тоя закон.
47 Защото това не е за вас суетно нещо; понеже това е животът ви, и с това нещо ще се продължи животът ви, и с това нещо ще се продължи животът ви на земята към която преминавате Йордан за да я наследите.
48 И говори Господ Мойсею в истия ден и рече:
49 Възлез на тая гора Аварим, гората Нево, която е в Моавовата земя срещу Иерихон, и виж земята Ханаан която аз давам на Израилевите синове за притежание;
50 и умри на гората дето възлязваш, и прибери се при людете си както брат ти Аарон умря на гората Ор и се прибра при людете си;
51 защото не ми се покорихте между Израилевите синове при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не осветихте мене всред Израилевите синове.
52 За това, от среща ще видиш земята; но там няма да влезеш, в земята която аз давам на Израилевите синове.