1 Тия са думите на завета който заповяда Господ Мойсею да направи с Израилевите синове в Моавската земя, освен завета който направи с тях в Хорив.
2 И повика Мойсей всичкия Израил и рече им: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона, и на всичките му раби, и на всичката му земя:
3 големите опитвания които видяха очите ти, знаменията, и големите ония чудеса;
4 но Господ не ви даде сърдце за да разумеете, и очи за да гледате, и уши за да слушате дори до този ден.
5 И водих ви четиридест години по пустинята: дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ти не овехтяха на ногата ти.
6 Хляб не ядохте и вино и сикера не пихте; за да знаете че аз съм Господ Бог ваш.
7 И когато дойдохте на това място, Сион Есевонският цар и Ог Васанският цар излязоха срещу нас на бой; и ние ги поразихме,
8 и обладахме земята им, и дадохме я в наследие на Рувимовците, и на Гадовците, и на половината от Манасиевото племе.
9 Пазете сега думите на тоя завет, и правете ги, за да успявате във всичко що правите.
10 Вие всички стоите днес пред Господа Бога вашего, началниците на племената ви, старейшините ви, и надзирателите ви, всичките мъже Израилеви,
11 чадата ви, жените ви, и пришлецът ти който е всред стана ти, от дървосечеца ти дори до водоносеца ти,
12 за да влезеш в завета на Господа Бога твоего, и в клетвата му която Господ Бог твой прави с тебе днес,
13 за да те постави днес народ за себе си, и той да ти е Бог, както рече тебе и както се кле на отците ти, на Авраама, на Исаака, и на Якова.
14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
15 но и с ония които днес стоят тук с нас пред Господа Бога нашего, и с ония които днес не са тук с нас,
16 (защото вие знаете как живеехме в Египетската земя, и как минахме посред народите през които прейдохте;
17 и видяхте мерзостите им и кумирите им, дървени и каменни, сребърни и златни, които са между тях,
18 за да няма между вас мъж, или жена, или род, или племе на които сърдцето да се уклонява днес от Господа Бога нашего та да иде да служи на боговете на ония народи; за да няма между вас корен който да ражда яд и пелин,
19 и, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърдцето си и да рече: Аз ще имам мир ако и да ходя в жестокостта на сърдцето си, и притурям пиянство на жаждата.
20 Не ще да се умилостиви Господ на него но тутакси гневът Господен и ревността му ще се разпалят върх оногова человека; и всяка клетва която е написана в тая книга ще падне на него, и Господ ще изглади името му от под небето.
21 И ще го отдели Господ за погибел от всичките Израилеви племена, според всичките клетви на завета написание в тая книга на закона.
22 И идящият род, синовете ви които ще настанат подир вас, и чужденецът който дойде от далечна земя, ще рекат, когато видят язвите на оная земя и болестите които Господ е нанесъл на нея,
23 че: Всичката земя е изгорена с жупел и със сол, и нито се сее нито прорастява, и никаква трева не изникнува на нея, според съсипването на Содом и Гомор, и Адма, и Севоим които съсипа Господ в гнева си и в яростта си.
24 И ще рекат всичките народи: Защо Господ направи така на тая земя? Що е яростта на тоя голям гняв?
25 Тогаз ще рекат: Защото оставиха завета на Господ Бога на отците си що направи с тях когато ги изведе из Египетската земя,
26 и отидоха та служиха на други богове и поклониха им се, богове, които не знаеха, нито бе им ги дал;
27 за това се разпали яростта на Господа върху оная земя, за да наведе на нея всичките проклетии които са написани в тая книга;
28 и изкорени ги Господ от земята им с гняв, и с ярост, и с голямо негодуване, и хвърли ги в друга земя, както са днес.
29 Скритото принадлежи на Господа Бога нашего, а откритото нам и на чадата ни до века, за да правим всичките думи на тоя закон.