1 И когато влезеш в земята която ти дава Господ Бог твой наследие, и я наследиш, и се населиш в нея,
2 тогаз да вземеш от начатките на всичките земни плодове които събереш от земята си която ти дава Господ Бог твой, и да ги туриш в кошница, и да идеш на мястото което избере Господ Бог твой за да насели там името си,
3 и да идеш при свещеника който е в ония дни, и да му речеш: Изповядвам днес Господу Богу твоему че влязох в земята за която Господ се кле на отците ни да даде нам.
4 И свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтаря на Господа Бога твоего;
5 и да говориш и речеш пред Господа Бога твоего: Отец ми беше един Сирианин скитаещ се, и слезе в Египет и пришелствува там с малко человеци, и стана там народ голям, силен, и многочислен;
6 а Египтяните ни злоупотребиха и утесниха ни, и възложиха на нас тежка работа;
7 и викнахме към Господа Бога на отците ни; и послуша Господ гласа ни, и видя унижението ни, и труда ни, и угнетението ни;
8 и изведе ни Господ из Египет с крепка ръка, и с простряна мишца, и с голям ужас, и със знамения, и с чудеса,
9 и въведе ни в това място, и даде ни тая земя, земя дето тече мляко и мед.
10 И сега, ето, донесох начатките на плодовете на земята която ми ти, Господи, даде. И да ги поставиш пред Господа Бога твоего, и да се поклониш пред Господа Бога твоего.
11 И да се развеселиш във всичките благости които Господ Бог твой даде на тебе и на твоя дом, ти, и Левитинът, и пришлецът който е всред вас.
12 Когато свършиш да отделяш всичките десетъци на рожбите си в третото лето, в летото на десетъците, и ги дадеш на Левитина, на пришлеца, на сирачето, и на вдовицата, и ядат отвътре вратата ти, и се наситят,
13 тогаз да речеш пред Господа Бога твоего: Очистих от къщата си посвещенията, и дадох ги на Левитина, и на пришлеца, на сирачето, и на вдовицата, по всичките твои заповеди които ми си заповядал; аз не престъпих заповедите ти, нито ги забравих;
14 не съм ял от тях в плача си, нито съм ги иждивил за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа Бога моего; направих по всичко колкото ми си заповядал.
15 Погледни от светото си жилище, от небето, и благослови людете си Израиля, и земята която си дал нам както си се клел на отците ни, земя дето тече мляко и мед.
16 Днес ти заповядва Господ Бог твой да правиш тия повеления и съдове; за това да ги пазиш и да ги правиш с всичкото си сърце и с всичката си душа.
17 Рекъл си днес Иеова да е Бог твой, и да ходиш по неговите пътища, и да пазиш повеленията му, и заповедите му, и съдовете му, и да слушаш неговия глас;
18 и Господ рече днес ти да си нему собствен народ както ти е говорил той, и да пазиш всичките негови заповеди,
19 и да тя направи висок над всичките народи които е направил той, за похвала, и за име, и за слава, и да си народ свет Господу Богу твоему както е той говорил.