1 Когато Господ Бог твой погуби народите на които земята дава тебе Господ Бог твой, и ги наследиш и се населиш в градовете им и в къщите им,
2 тогаз да си отделиш три града всред земята си която ти Господ Бог твой дава да я наследиш.
3 Да си приготвиш пътя; и да разделиш на три части пределите на земята си която ти Господ Бог твой дава да наследиш, за да бяга там всеки убийца.
4 И това е правилото за убийцата който може да побегне там и да остане жив; който удари ближния си без намерение, когото по-напред не е мразил,
5 както когато отхожда някой заедно с другаря си в леса за да сече дърва, и, ръката му като удари със секирата за да пресече дървото, изкочи желязото из топорището и улучи другаря му, и той умре, такъв нека бяга един от тия градове, и ще живее:
6 да не би отмъстителят за кръвта в разпаление на сърдцето си да се завтече след убийцата и го пристигне (ако е пътят далечен) и го убие, без да е достоен за смърт, понеже го не мразеше от по-напред.
7 Затова аз ти заповядвам и казвам: Три градове да си отделиш.