4 И заповядай на людете и кажи: Ще заминете през пределите на братята си синовете Исавови, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас; за то внимайте добре:
5 да не сторите бран с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една стъпка на нога, защото на Исава дадох гората Сиир в наследие.
6 С сребро ще купувате от тях храна да ядете, още и вода с сребро ще купувате от тях да пиете;
7 защото Господ Бог твой благослови те въ всичките дела на ръцете ти: познава пътуванието ти през тази голяма пустиня: в тези четиридесет години Господ Бог твой беше с тебе: не си останал оскуден от нищо.
8 И като минахме покрай нашите братя Исавовите синове, които живееха в Сиир, през пътя на полето от Елат и от Есион-гавер, върнахме се та минахме през пътя на Моавовата пустиня.
9 И рече ми Господ: Да не досадите на Моавците, нито да направите бран с тях, защото няма да ти дам от земята им наследие, понеже на Лотовите синове дадох Ар за наследие.
10 (А по-напред живееха в нея Емимите, люде велики и многочислени, и високи като Енакимите,