Второзаконие 4:7-13 BG1871

7 Защото кой е този велик народ към когото боговете му са близу при него, както е всякога Иеова Бог наш когато го призоваваме?

8 Или кой е този голям народ който има таквизи праведни повеления и съдове какъвто е всичкий този закон който полагам пред вас днес?

9 Само внимай на себе си и пази добре душата си, да не забравиш делата които видяха очите ти, и да се не отделят от сърдцето ти, през всичките дни на живота ти; но казвай ги на синовете си, и на синовете на синовете си:

10 деня в който застана ти пред Господа Бога твоего в Хорив, когато ми рече Господ: Събери ми людете, и ще ги направя да чуят думите ми, за да се научат да ми се боят в всичките дни колкото живеят на земята, и да учат синовете си.

11 И вие приближихте и застанахте под гората; и гората гореше с огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак, и мрак.

12 И говори Господ вам отсред огъня: вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакво подобие; само глас чухте.

13 И ви яви завета си който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.