24 и думахте: Ето, Господ Бог наш показа нам славата си и величината си, и чухме гласа му изсред огъня: тоя ден видяхме че Бог говори с человека, и той остава жив.
25 А сега, защо да умираме? Понеже този голям огън ще ни пояде: ако чуем ние още еднъж гласа на Господа Бога нашего ще умрем.
26 Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог говорещ изсред огъня, както ние, и е останал жив?
27 Пристъпи ти и слушай всичко каквото ще рече Господ Бог наш; и ти ни казвай все що ти говори Господ Бог наш, и ние ще слушаме и ще правим.
28 И чу Господ гласа на думите ви когато ми говорихте; и рече ми Господ: чух гласа на думите на тия люде които ти говориха: добре рекоха всичко що говориха.
29 Дано би било у тях таково сърдце за да ми се боят и да пазят всякога всичките ми заповеди, за да благоденствуват вечно, те и чадата им.
30 Иди, речи им: Върнете се в шатрите си.