32 Спомнете си дните в началото, когато бяхте току-що просветени. Вие трябваше да понесете предизвикателството на жестоки страдания.
33 Понякога търпяхте обиди и мъчения пред очите на всички, друг път споделяхте страданията на онези, които бяха подложени на такова отношение.
34 И не само бяхте съпричастни към мъките на хвърлените в затворите, но и когато отнемаха имота ви, приемахте това с радост, понеже знаехте, че притежавате нещо по-добро, нещо непреходно.
35 Не губете смелостта си и ще бъдете богато възнаградени.
36 Трябва да постоянствате, за да получите Божието обещание, след като сте изпълнили волята му.
37 Защото:„Още малко и Идващият ще дойде и няма да се забави.
38 Моят праведник чрез вяра ще живее,но ако от страх се отдръпне,душата ми няма да се радва в него.“