1 Затова да оставим зад гърба си началните уроци за Христос и да продължим напред към зрелостта. Да не се връщаме пак към онова, с което започнахме. Започнахме с това, че се покаяхме от делата, водещи към смърт, и повярвахме в Бога.
2 Бяхме научени за кръщенията, а също и за полагането на ръце, за възкресението на мъртвите и за вечния съд.
3 И с Божието позволение ще сторим това.
4 Не е възможно да накараме да се променят онези, които веднъж са били просветени, вкусили са от небесния дар, получили са от Святия Дух,
5 опитали са добротата на Божието слово и силите на Божия бъдещ свят,
6 а след всичко това са отпаднали. Невъзможно е да ги накараме да се покаят и положат ново начало, защото те отново разпъват на кръста Божия Син и го излагат да бъде позорен пред всички.
7 Земя, която попива падащия върху нея дъжд и дава реколта, полезна за онези, които я обработват, получава Божието благословение.
8 А земя, която ражда тръни и бодили, е ненужна и е заплашена от проклятие, и ще бъде унищожена с огън.
9 Макар че говорим така, за вас, скъпи мои, с увереност очакваме нещо по-добро, нещо, което ще ви донесе спасение.
10 Защото Бог е справедлив и няма да забрави труда ви и любовта ви към него, изразена в служението, което оказахте и продължавате да оказвате към хората му.
11 Нашето желание е всеки от вас да показва същото усърдие до края, за да получите онова, за което се надявате,
12 да не ставате мързеливи, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията, дадени от Бога.
13 Когато Бог даде своето обещание на Авраам, той се закле в себе си, тъй като нямаше друг по-велик, в когото да се закълне.
14 Той каза: „Щедро ще те благословя и ще ти дам многобройно потомство.“
15 Авраам търпеливо чакаше и получи обещаното.
16 Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове.
17 Бог искаше ясно да покаже на наследниците на обещанието неизмеността на намерението си и затова даде гаранция, като се закле.
18 Направи го, така че чрез тези две неотменими действия, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага.
19 За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата,
20 където като предвестник заради нас влезе Исус и стана първосвещеник за вечни времена, също като Мелхиседек.