1 Първият завет имаше правила, по които да се служи на Бога, и земно светилище за поклонение.
2 Издигната бе скиния, в чиято първа част, наречена „Святото Място“, бяха поставени светилникът и масата за присъствените хлябове, принесени на Бога.
3 Зад втората завеса беше онази част, наречена „Най-Святото Място“,
4 а в нея се намираха златният жертвеник за изгаряне на тамян и кивотът на завета, целият обкован в злато. В кивота бяха поставени златният съд с манна, Аароновият жезъл, който някога се беше разлистил, и каменните плочи с десетте заповеди на завета.
5 Над кивота бяха херувимите на славата, прострели криле над мястото на умилостивението. Но сега не е нужно да говорим подробно за всичко.
6 Когато тези неща бяха подредени по описания начин, свещениците всеки ден влизаха в първата част, където извършваха богослужението.
7 А във втората част имаше право веднъж годишно да влиза само първосвещеникът, който винаги трябваше да носи жертвена кръв и да я принася пред Бога за своите грехове и за греховете, извършени от хората поради незнание.
8 С тези две отделни части Святият Дух ни учи, че пътят към Най-Святото Място не е бил отворен, докато все още е съществувала първата част,
9 символизираща настоящето. Това означава, че принесените дарове и жертви не могат да очистят съвестта на онези, които ги принасят, и така да ги направят съвършени,
10 защото се отнасят само до ястия и питиета, и различни ритуални измивания. Това са само външни правила, които Бог постанови, докато дойде новият ред.
11 Но сега дойде Христос като първосвещеник на всичко добро, което вече е настояща действителност. Той служи в скиния по-велика и по-съвършена – скиния, която не човешки ръце са създали и която не е част от този сътворен свят.
12 Той не използва кръвта на кози и телци, а влезе в Най-Святото Място веднъж и завинаги със своята собствена кръв, като с нея ни осигури вечно изкупление.
13 Щом кръвта на кози и телци и пепелта на една юница, поръсени върху нечистите, могат да ги осветят и да ги очистят външно,
14 колко по-голяма сила ще има тогава кръвта на Христос! Чрез вечния Дух той предложи на Бога себе си като съвършена жертва. Неговата кръв ще очисти съвестта ни от делата, водещи до смърт, за да можем да служим на живия Бог.
15 Затова Христос е посредникът на един нов завет, като със смъртта си изкупи греховете, извършени по време на първия, за да могат сега призованите от Бога да получат обещаното им вечно наследство.
16 Щом има завещание, трябва да е налице и доказаната смърт на този, който го е направил,
17 защото завещанието влиза в сила само след смъртта на завещателя и не може да бъде изпълнено, докато той е жив.
18 Ето защо и първият завет не влезе в сила без кръв,
19 затова след като извести на всички хора всяка заповед на закона, Моисей взе кръвта на телци и кози, смеси я с вода, червена вълна и исоп, напръска с това книгата със закона и всички хора,
20 като каза: „Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“
21 По същия начин той напръска скинията и всичко, което се използва при богослужението.
22 Според закона почти всичко се очиства с кръв и няма опрощение, ако не се пролее кръв.
23 С такива жертви трябваше да се очистят подобията на небесните неща, но за самите небесни неща трябваха по-добри жертви.
24 Христос не влезе в светилище, издигнато от човешки ръце – подобие на истинското, а отиде в самото небе да застане сега пред Бога от наше име.
25 Той не влезе да се принесе в жертва многократно, както всяка година прави първосвещеникът, влизайки в Най-Святото Място с чужда кръв.
26 Защото ако беше така, то от сътворението на света до днес той би трябвало много пъти да страда. Вместо това Христос се яви веднъж и завинаги сега, в края на времената, за да премахне греха, като принесе в жертва себе си.
27 Участта на човек е да умре веднъж и след това се изправя пред съд.
28 Така и Христос принесе себе си в жертва веднъж, за да премахне греховете на много хора, и ще се яви втори път: не за да изкупва грехове, а за да спаси онези, които го чакат с нетърпение.